Самота

Поезия » Любовна

987 0 17

Тихо е,

тихо е,

тихо е

и вървя, и мълча в самота...

Няма те,

няма те,

никъде,

всичко без теб е тъга.

Празно е,

празно е,

празно в ръцете, в ума,

но в сърцето ми греят очите ти,

завладели деня и нощта.

Искам те,

искам те,

искам те с много нега.

Чакам те,

чакам те,

пращам ти с обич мечта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

sani-ti (Таня Иванова)

Радвам се, че ти харесва, Веско! Поздрави!

2012-03-16T03:38:16+02:00
Eko70 (Веселин Динчев)

Таня, много чисто, откровено и красиво е! Поздрави!

2012-03-15T17:36:11+02:00
sani-ti (Таня Иванова)

Късметлия е, да го вземат виртуалите! Благодаря за анализа, Владимир!
Благодаря и на теб, Роси, че оцени!

2012-03-15T13:14:08+02:00
Eia (Росица Танчева)

Вълнуваща творба! Много ми хареса! Поздрави, Таня!

2012-03-15T13:12:17+02:00
Търсещия (Владимир Владимиров)

Тишината е символичният образ на липсата или на постигнатото. Липсата е криза, която се преодолява или с действие, или с мечта. Лексикалните повторения създават усещането за продължителност и сила на изживяването.
Адресатът, макар и виртуален, е истински късметлия, защото текстът на лирическата е признание в любов, отправено към него.

2012-03-15T12:49:34+02:00