sani-ti (Таня Иванова) sani-ti (Таня Иванова)
4 101
Mar 14, 2012, 1:21 PM

Самота

  Poetry » Love
986 0 17

Тихо е,

              тихо е,

                           тихо е

                           и вървя, и мълча в самота...

Няма те,

                    няма те,

                                     никъде,

                                     всичко без теб е тъга.


Празно е,

                    празно е,

                                     празно е,

                                     празно в ръцете, в ума,

но в сърцето ми греят очите ти,

                                                 завладели деня и нощта.


Искам те,

                      искам те,

                                          искам те,

                                          искам те с много нега.

Чакам те,

                      чакам те,

                                          чакам те,

                                          пращам ти с обич мечта!

                      


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • sani-ti (Таня Иванова)
    sani-ti (Таня Иванова)
    Радвам се, че ти харесва, Веско! Поздрави!
  • Eko70 (Веселин Динчев)
    Eko70 (Веселин Динчев)
    Таня, много чисто, откровено и красиво е! Поздрави!
  • sani-ti (Таня Иванова)
    sani-ti (Таня Иванова)
    Късметлия е, да го вземат виртуалите! Благодаря за анализа, Владимир!
    Благодаря и на теб, Роси, че оцени!
  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    Вълнуваща творба! Много ми хареса! Поздрави, Таня!
  • Търсещия (Владимир Владимиров)
    Търсещия (Владимир Владимиров)
    Тишината е символичният образ на липсата или на постигнатото. Липсата е криза, която се преодолява или с действие, или с мечта. Лексикалните повторения създават усещането за продължителност и сила на изживяването.
    Адресатът, макар и виртуален, е истински късметлия, защото текстът на лирическата е признание в любов, отправено към него.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0