9 окт. 2013 г., 20:20

Самота 

  Поэзия » Другая
455 0 0

Излизам и пак се давя в сивото небе.

Как тежи ми този вкус на самота, да мога времето назад да върна,

да изтрия стъпките, света, пространството да преобърна.

И духа този безразличен вятър пак, мъчи ме с догадки и въпроси.

Цял живот ли ще се скитам аз в пътека без посоки.

© Моника Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??