9.10.2013 г., 20:20 ч.

Самота 

  Поезия » Друга
454 0 0

Излизам и пак се давя в сивото небе.

Как тежи ми този вкус на самота, да мога времето назад да върна,

да изтрия стъпките, света, пространството да преобърна.

И духа този безразличен вятър пак, мъчи ме с догадки и въпроси.

Цял живот ли ще се скитам аз в пътека без посоки.

© Моника Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??