13 сент. 2014 г., 20:39

Самота

600 0 2

Самота


Здравей, самота! 

Седни до мен! 

Нека заедно тъжим.

 Очите само ни издават.

Да ги затворим! 

Нека слеем тъгата в тънкия цигарен дим. 

И да помълчим! 

За всичко онова, което се случи, да се замислим. 

За нощите безсънни, за дните безкрайни, 

в които заедно сме били.

Озвучени от музиката на някой тъжен цигулар. И още! 

Нека заедно си спомним за свежата пролет, за лятото горещо.

За целия живот. Изобщо! 

Знам, самота. Искаш да тръгваш. Не съм ти нужна вече аз! 

Любовта ме чака вече!

Тихо и плахо пристъпваш към изхода на входната врата. 

С последен допир, с последен поглед, с последна прегръдка

те изпращам тази вечер. 

Но помни, самота! В дните на тъжен шепот аз ще те чакам. 

Ще те разпозная самота в тишината и ще очаквам твоя допир,

твоята утеха.

 


 

 




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...