Самота

Здравей, самота! 

Седни до мен! 

Нека заедно тъжим.

 Очите само ни издават.

Да ги затворим! 

Нека слеем тъгата в тънкия цигарен дим. 

И да помълчим! 

За всичко онова, което се случи, да се замислим. 

За нощите безсънни, за дните безкрайни, 

в които заедно сме били.

Озвучени от музиката на някой тъжен цигулар. И още! 

Нека заедно си спомним за свежата пролет, за лятото горещо.

За целия живот. Изобщо! 

Знам, самота. Искаш да тръгваш. Не съм ти нужна вече аз! 

Любовта ме чака вече!

Тихо и плахо пристъпваш към изхода на входната врата. 

С последен допир, с последен поглед, с последна прегръдка

те изпращам тази вечер. 

Но помни, самота! В дните на тъжен шепот аз ще те чакам. 

Ще те разпозная самота в тишината и ще очаквам твоя допир,

твоята утеха.