Самота
Самота
Здравей, самота!
Седни до мен!
Нека заедно тъжим.
Очите само ни издават.
Да ги затворим!
Нека слеем тъгата в тънкия цигарен дим.
И да помълчим!
За всичко онова, което се случи, да се замислим.
За нощите безсънни, за дните безкрайни,
в които заедно сме били.
Озвучени от музиката на някой тъжен цигулар. И още!
Нека заедно си спомним за свежата пролет, за лятото горещо.
За целия живот. Изобщо!
Знам, самота. Искаш да тръгваш. Не съм ти нужна вече аз!
Любовта ме чака вече!
Тихо и плахо пристъпваш към изхода на входната врата.
С последен допир, с последен поглед, с последна прегръдка
те изпращам тази вечер.
Но помни, самота! В дните на тъжен шепот аз ще те чакам.
Ще те разпозная самота в тишината и ще очаквам твоя допир,
твоята утеха.
© Жанет All rights reserved.
