13.09.2014 г., 20:39

Самота

601 0 2

Самота


Здравей, самота! 

Седни до мен! 

Нека заедно тъжим.

 Очите само ни издават.

Да ги затворим! 

Нека слеем тъгата в тънкия цигарен дим. 

И да помълчим! 

За всичко онова, което се случи, да се замислим. 

За нощите безсънни, за дните безкрайни, 

в които заедно сме били.

Озвучени от музиката на някой тъжен цигулар. И още! 

Нека заедно си спомним за свежата пролет, за лятото горещо.

За целия живот. Изобщо! 

Знам, самота. Искаш да тръгваш. Не съм ти нужна вече аз! 

Любовта ме чака вече!

Тихо и плахо пристъпваш към изхода на входната врата. 

С последен допир, с последен поглед, с последна прегръдка

те изпращам тази вечер. 

Но помни, самота! В дните на тъжен шепот аз ще те чакам. 

Ще те разпозная самота в тишината и ще очаквам твоя допир,

твоята утеха.

 


 

 




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...