20 июн. 2004 г., 22:49

Самота

1.8K 0 0
Самота
                  На Ники

Какво е самотата?
Липса на любов?
Гласът на тишината?
На пустотата зов?

Това са все неща
за мене тъй далечни.
Но значи ли това,
че няма да сме честни?

Нека днес разкажа
за мойта самота.
Родена не от плажа
тъй празен в утринта.

И не от чужди думи,
запратени към мен,
целящи да охулят
и погубят моя ден.

А от един-единствен
поглед в късен час.
Но тъй категоричен,
роден от светла власт.

Тоз поглед ме погуби,
желанията сломи,
макар да бе със обич
отправен,и с мечти.

Показа ми той ясно
и аз във миг съзнах-
живее се опасно
на сърцето с грях.

Щом някого обичаш
не го измъчвай ти.
Кажи му го открито,
пусни го да лети.

Недей да правиш днес
обаче мойта грешка,
в любов да се кълнеш,
истинска и жежка

щом сърцето не приглася.
Не изричай днес лъжа,
дори истина с украса.
Тя казва:"Утре ще тежа."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елизабет Бенит Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...