Какви грехове изкупвам за да бяга щастието от мен?

Бяга и не поглежда назад.
Самотно ми е. Нямам компания, нямам човек до себе си.

Няма при кой да се прибера.
В малкото моменти в които се почувствам щастлив

вселената се стоварва върху мен

като стара изнемощяла и рушаща сграда.
Усещам се все по-често да се питам

какви злини съм направил за да бродя сам? 

Няма отговор. Няма кой да ми отговори.

Само тихо и кротко си стоя в празна стая, празен.

Само любов имам за даване, опакована, готова за даване.

Стои на масата прашна и чака.

Но никой не звъни, никой не я търси.
Може пък така трябва да бъде.
Може да не се полага на всеки.
Съдба, ад, проклятие, наказание...

знам ли какви демони са се впили в мен?
И така, седя и чакам някой да звънне.
Някой да я потърси.