May 21, 2019, 2:01 PM

Самота

716 1 1

Какви грехове изкупвам за да бяга щастието от мен?

Бяга и не поглежда назад.
Самотно ми е. Нямам компания, нямам човек до себе си.

Няма при кой да се прибера.
В малкото моменти в които се почувствам щастлив

вселената се стоварва върху мен

като стара изнемощяла и рушаща сграда.
Усещам се все по-често да се питам

какви злини съм направил за да бродя сам? 

Няма отговор. Няма кой да ми отговори.

Само тихо и кротко си стоя в празна стая, празен.

Само любов имам за даване, опакована, готова за даване.

Стои на масата прашна и чака.

Но никой не звъни, никой не я търси.
Може пък така трябва да бъде.
Може да не се полага на всеки.
Съдба, ад, проклятие, наказание...

знам ли какви демони са се впили в мен?
И така, седя и чакам някой да звънне.
Някой да я потърси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не можеш да дадеш на някой нещо, ако не го иска!
    Порасни!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....