Какви грехове изкупвам за да бяга щастието от мен?
Бяга и не поглежда назад.
Самотно ми е. Нямам компания, нямам човек до себе си.
Няма при кой да се прибера.
В малкото моменти в които се почувствам щастлив
вселената се стоварва върху мен
като стара изнемощяла и рушаща сграда.
Усещам се все по-често да се питам
какви злини съм направил за да бродя сам?
Няма отговор. Няма кой да ми отговори.
Само тихо и кротко си стоя в празна стая, празен.
Само любов имам за даване, опакована, готова за даване.
Стои на масата прашна и чака.
Но никой не звъни, никой не я търси.
Може пък така трябва да бъде.
Може да не се полага на всеки.
Съдба, ад, проклятие, наказание...
знам ли какви демони са се впили в мен?
И така, седя и чакам някой да звънне.
Някой да я потърси.
© Ник Димитров Всички права запазени
Порасни!