26 сент. 2010 г., 16:44

Самота

Поэзия » Философская

657 0 4

Самота

Самотни сме... това ни е съдбата
и сякаш сме със вързани очи
едва усмихваме се даже на децата
не вярваме във техните мечти

Такива сме... животът ни научи
не дава даром нищо той на нас
и някой ако щастие получи
проклинаме го заедно... на глас

Такива сме... а някога не бяхме
летяхме върху нашите мечти
какво ни стана... може би прозряхме
че времето... започва да боли

Замислени... понякога унили
отново искаме до друг да полетим
дали ще имаме за този полет сили
или по пътя лесен... ще пълзим

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

tanyavd (Татяна Борисова)

Въпрос на избор - не е задължително самотата да е наказание.

2010-09-28T13:58:33+03:00
Rondissima (Соня Емануилова)

Изборът не е лесен, но е наш! Бог да ни даде сили!!!

2010-09-26T19:49:30+03:00
velikataniki (Николина Милева)

Да,поздрави и от мен

2010-09-26T18:40:34+03:00
5907077 (Валентина Харизанова)

Не ми си вярва,че търсиш лесния път!!!
Не ми се вярва,че мечтите ти са мъртви!!!
Истинския човек върви по правилния път,
колкото и трънлив да е той!!!
Струва ми се,че и с теб е така!!!
Приятелски поздрав!!!

2010-09-26T18:20:44+03:00