Самота
Самота
Самотни сме... това ни е съдбата
и сякаш сме със вързани очи
едва усмихваме се даже на децата
не вярваме във техните мечти
Такива сме... животът ни научи
не дава даром нищо той на нас
и някой ако щастие получи
проклинаме го заедно... на глас
Такива сме... а някога не бяхме
летяхме върху нашите мечти
какво ни стана... може би прозряхме
че времето... започва да боли
Замислени... понякога унили
отново искаме до друг да полетим
дали ще имаме за този полет сили
или по пътя лесен... ще пълзим
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
