самота
Залеза гасне смирено.
Аз пак съм сама и самотна,
далече от хорски очи.
Скоро ще дойде и мрака,
с които ще огаснат и мойте мечти.
Аз съм птица самотна летяща над тази река.
Аз съм корапче старо,
само,
безполезно,
което се носи по течението
на тази спокоина река.
Аз съм сирена на влак отекваща в самотен каньон!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергина Все права защищены