cobra (Гергина) cobra (Гергина)
5
Nov 24, 2006, 9:40 PM

самота

  Poetry
1.1K 0 2
Река тече спокойно в свойто корито.
Залеза гасне смирено.
Аз пак съм сама и самотна,
далече от хорски очи.
Скоро ще дойде и мрака,
с които ще огаснат и мойте мечти.
Аз съм птица самотна летяща над тази река.
Аз съм корапче старо,
само,
безполезно,
което се носи по течението
на тази спокоина река.
Аз съм сирена на влак отекваща в самотен каньон!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0