25 нояб. 2008 г., 09:16

Самота - Топлина 

  Поэзия
548 0 0
Дилемата на любовта е винаги една...
Самота или доживотна топлина.
Лъчът обич, докосващ тъмните дълбини на сърцето ти
все пак грее, но не спира да боли... Нали?
Плачеш сама, но няма надежда разбери...
Вдигни нагоре глава и продължи,
забрави за отминалите топли дни...
Идва зима, тъгувай сега...
на пролетта с пролетна роса,
с разцъфнала роза аз ще ти подам ръка..
Ще се усмихнеш и зачудиш...
Дали наистина ти виждаш онази дъга,
над блещукащата бистра вода
или всичко е една проста илюзия,
сътворена от твоята игра,
игра, в която ти си главният герой
с отломките на сладко-горчивия спомен твой...
Звездите не са много, давай, преброй...
Когато знаеш коя звезда търсиш,
към правилното ще се обърнеш...
Аз съм някъде на небето...
чакам да ме погледнеш в лицето,
но погледни го през очите на сърцето...
Очите лъжат, усмивката ми те примамва,
но ти бягаш, някой те командва...
Дъждът вече стана на сняг,
а ти бягаш със сивия си кон впряг...
Отдалечена,
затваряш портата червена... Окървавена!!!
Далече съм от твоята система...
Звезда съм, но угаснала...
Преди светих, сега ти си пораснала,
надявам се поне твоята рана да е зараснала.

© Светлозар Андреев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??