Самотата

6 июл. 2011 г., 19:45

Поэзия » Любовная

755 1 3

Самотата

Вечер бавно се прибира самотата,

с леки стъпки приближава.

Чука на вратата –

плахо я отваря.

Лежа на пода,

разкъсала вените си.

Кръвта бавно тече.

Тишината заглушава ме.

В опит да намеря себе си,

да слея лицата си безброй.

Изгубих те.

Полетя в простора като птица.

А самотата отчаяно си тръгна.

Уплашена от гледката.

Във стаята живее само

Тишината!