6.07.2011 г., 19:45 ч.

Самотата 

  Поезия » Любовна
681 1 3

Самотата

 

Вечер бавно се прибира самотата,

с леки стъпки приближава.

Чука на вратата –

плахо я отваря.

 

Лежа на пода,

разкъсала вените си.

Кръвта бавно тече.

Тишината заглушава ме.

 

В опит да намеря себе си,

да слея лицата си безброй.

Изгубих те.

Полетя в простора като птица.

 

А самотата отчаяно си тръгна.

Уплашена от гледката.

Във стаята живее само

Тишината!

 

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??