Самотата
Самотата
Вечер бавно се прибира самотата,
с леки стъпки приближава.
Чука на вратата –
плахо я отваря.
Лежа на пода,
разкъсала вените си.
Кръвта бавно тече.
Тишината заглушава ме.
В опит да намеря себе си,
да слея лицата си безброй.
Изгубих те.
Полетя в простора като птица.
А самотата отчаяно си тръгна.
Уплашена от гледката.
Във стаята живее само
Тишината!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Глухова Всички права запазени
