Самотата
Вечер бавно се прибира самотата,
с леки стъпки приближава.
Чука на вратата –
плахо я отваря.
Лежа на пода,
разкъсала вените си.
Кръвта бавно тече.
Тишината заглушава ме.
В опит да намеря себе си,
да слея лицата си безброй.
Изгубих те.
Полетя в простора като птица.
А самотата отчаяно си тръгна.
Уплашена от гледката.
Във стаята живее само
Тишината!
© Екатерина Глухова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
