Самотата
Вятърът подхвана тази песен,
остави дяволи с пречупени крила,
а очертанията на участ бледа
откроиха се безмълвно във нощта.
Бродейки, тя търси и намира,
само жертви с безгранична самота,
на която непосилните окови да положи -
граница, незабележима под снега.
Оковите, сприятелили се с водата,
с времето не хваща ги ръжда,
безпощадно тя разсича самотата,
превръщайки я в заледена светлина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ася Все права защищены
