19.08.2009 г., 23:42 ч.

Самотата 

  Поезия » Друга
849 0 4

Вятърът подхвана тази песен,

остави дяволи с пречупени крила,

а очертанията на участ бледа

откроиха се безмълвно във нощта.

 

Бродейки, тя търси и намира,

само жертви с безгранична самота,

на която непосилните окови да положи -

граница, незабележима под снега.

 

Оковите, сприятелили се с водата,

с времето не хваща ги ръжда,

безпощадно тя разсича самотата,

превръщайки я в заледена светлина.

© Ася Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??