Самотата
Вятърът подхвана тази песен,
остави дяволи с пречупени крила,
а очертанията на участ бледа
откроиха се безмълвно във нощта.
Бродейки, тя търси и намира,
само жертви с безгранична самота,
на която непосилните окови да положи -
граница, незабележима под снега.
Оковите, сприятелили се с водата,
с времето не хваща ги ръжда,
безпощадно тя разсича самотата,
превръщайки я в заледена светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ася Всички права запазени
