Вятърът подхвана тази песен,
остави дяволи с пречупени крила,
а очертанията на участ бледа
откроиха се безмълвно във нощта.
Бродейки, тя търси и намира,
само жертви с безгранична самота,
на която непосилните окови да положи -
граница, незабележима под снега.
Оковите, сприятелили се с водата,
с времето не хваща ги ръжда,
безпощадно тя разсича самотата,
превръщайки я в заледена светлина.
© Ася All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
