Самотата е потребност
На път съм днес.
Не зная накъде.
Защо- не знам. И колко ще ме няма.
Ще съм без теб
багажът - риза-две
и грам сърце, ако ми е останало.
Не ме е страх
че пътят ще е стръмен.
Напротив даже. Смело се катеря.
Да имам хляб.
И камък да ме спъне.
Да видиш как след падане - живея.
Да има вятър
нещо да ме бутне.
Да има буря - даже смъртоносна.
Да видиш как
сама ще съм си слънце
Да видиш как от Господ съм докосната.
Къде ще спя?
-не знам. А и не искам.
Нали небе над мен ще ме завие.
От прошка -цяр.
Живот, като намигване
И гръб на теб , защото няма "ние".
Защото мен ме има
и съм своя.
И всеки час разтапя се до вечност.
Отпускам се
в най-пухкавия облак
И знам, че самотата е....
потребност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Гарелова Все права защищены
