Самотата е сива жена
Днес, Самотата до мене се спря
под дъжда!... Както чаках трамвая...
Мимоходом погледнах я... Сива жена!
Тя, дали ме хареса?... Не зная.
А блъскаше здраво проклетия дъжд,
като игли на безброй таралежи...
Самотата чадъра си нито веднъж
не разтвори!... Бездумна стоеше...
Тя може би чакаше някой в дъжда
под своя чадър да я вземе...
Самотата досадна е сива жена!... ...