9.05.2009 г., 10:13 ч.
Самотата е сива жена
Самотата е сива жена
Днес, Самотата до мене се спря
под дъжда!... Както чаках трамвая...
Мимоходом погледнах я... Сива жена!
Тя, дали ме хареса?... Не зная.
А блъскаше здраво проклетия дъжд,
като игли на безброй таралежи...
Самотата чадъра си нито веднъж
не разтвори!... Бездумна стоеше...
Тя може би чакаше някой в дъжда
под своя чадър да я вземе...
Самотата досадна е сива жена!...
Най-вече в дъждовното време.
Реда си отстъпих – заклет кавалер!
За сбогом на дамата махам...
Прискърца трамвай в коловоза си чер...
Любовта ще остана да чакам!
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Днес, в това дъждовно време, открих още едно чудесно стихотворение!
-
Хубава Поезия!!!Wali/Виолета Томова/
-
Ама разбира се,че ще изберем любовта!
Прегръщам те! -
Точно така!!!
-
"Твоята" самота е жалка гледка - затова стиховете уж са за нея, а от тях свети любов и взаимност! Ще запомня този образ на самотата и ще търся антипода му! Благодаря за тези стихове!
-
Самотата е жалка гледка! Описал си я точно макар и болезнено прямо
-
Поздравления!!!Хареса ми!
-
Успех на лирическия!"...търпеливите ще наследят земята."
-
Въздействащо! Поздрави!
-
Високо!!!Поздрави!
-
Много силно. НЕ! Страшно силно! Евала брато. Изби рибата!
--------------------------------------------------------------
Поздравче: Наполи -
Някак си различен, но много ми хареса този ти стих, Вълчо!
Поздрави от магьосничка! -
Самотата не е ли една бавно избледняла Любов...до сиво? Може затова да си отстъпил
-
Леле, за малко да те изтърва!
Прегръдка заслужават
Двата_Вълка!!! -
То ако питаш мен и самотата чака Любовта, ама не знае кога да си затваря чадъра...
Поздрав за стиха, Вълчо! -
Страхотно!!! МНОГО!!!
-
...за мен почти не останаха думи...
но съм тук, без значение дали е сиво, самотно или свежо и весело...
...да, провокативен, забавен и загадъчен си в стиховете...
друг път си толкова откровен, колкото е цялата истина...
имам много поводи да те харесвам, но най-вече за това, че те разбирам и от простите думички на Мечо Пух /той за мен винаги е мече с главно М/...Поздрав, Аги...
...вече наистина не останаха думи... -
Страхотно!!!
Браво, Вълчане! -
това го приемам като поетичен реверанс на един кавалер към госпожица Любов.
прекрасен стих, приятелю...страхотен си! -
Аги, два дена ме нямаше в сайта и съм пропуснала страхотен стих!!! Освен, че пишеш прекрасно (видно е, че не е само мое мнение) умееш и да разпалваш големи страсти! Отстъпи място на Самотата, но пред Любовта бъди от по-настоятелните кавалери! Нищо, че си я срещнал отдавна. За любовта граници няма... Поздрави от сърце!
-
Супер!!! Истински кавалер, чак сега го разбрах!!!
-
Поздрави и от мен! Вярно, че самотата е с име на жена, но по-добре да не я срещаме! Пожелавам ти нещо от дъгата...! Нека да е истинска любов!
-
Остави сивотата да пътува сама! Прегърни светлината и любовта! Поздрави!
-
Чудесно!
-
Заклет кавалер си, наборе! Поздрав!
-
Нека отпътува сивата жена със трамвая, а ти дочакай любовта си!
Много ми хареса! -
Красивите стихове се раждат ей така , на един дъх...
-
не мога да повярвам какви интерпретации роди този стих нахвърлян за половин час!!!
благодаря на всички които се спирате на моите стихове!!!
приятен ден ви желая!!!
-
Не си сам,Агопе, виж колко приятели имаш около теб...Майната и на Сивата! Поздрав
-
Знаеш ли, представих си как чакаш на трамвайната спирка под един чадър и се съмняваш до последно дали ще дойде онази непозната...В раздвоението си...и съмненията неусетно във възприятията ти се редят рими..и, когато най -сетне тя пристига.. си отдъхваш. После бързо се отдалечавате от мястото, за да избягаш от натрапчивото усещане, че само до преди малко си бил на една ръка разстояние от Самотата...
Може би онзи куплет, който написах не е съвсем точен...Може би звучи по-добре така..
Тя пристигна. Обесих се, в нейните сини очи.
И в дъжда спрях внезапно да страдам..
В мен присветна дъга!! В нея сноп от лъчи..
сивотата , през смях, ще забравим..
Много хубаво стихотворение.. Чета го за кой ли път.. -
Песимизмът и оптимизмът са се прегърнали в стиха ти...Поздравления!
-
Самотата в дъжда е красива жена.
Сивотата е роклята мокра.
Разтвори не чадър, а топла мечта
и вземи я в под Вълчия покрив...
Тя тогава ще грейне и ти ще гориш
от усмивка родила наследство.
Самота за самотност недей да виниш.
Тя е също неземно вълшебство.
Поздрави! -
Харесах!Отново интересна тема и хубаво изпълнение!
Да не се отървеш от Любов Вълчо!
До теб ли е Любовта самотата няма да припари!
Поздрави! -
Твърде добре
-
Eй, това трябва да се прочете от всеки, който се е отдал на самотата!
Не я допускай никога под покрива си, Вълчо!
Ето нещо и от мен на тази тема. Малко по песимистично, но... те моите са все такива
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=85850 -
Успех в любовта , приятелю !!
-
Нели...Нели....
няма лошо, разбира се....!
сега се маха вълчан, че ще го чакат...!!!
и няма да има самота....цяла вечер!
-
Поздрав и от мен за стиха!
-
ами позволих си по- оптимистичен край..
Всъщност хепи ендът направи / или по - точно е един от факторите/ холивудските филми да станат най- печелившите продукции на филмовото творчество...Няма лошо!!Нали ?
-
Казват, че самотата е лоша и боли,
но на любовта коварните лъжи,
могат също да вгорчат дните ни...
Разбира се, лирическият е взел правилното решение!
Много мъдър и оригинален стих!
Пожелавам ЩАСТИЕ и КЪСМЕТ занапред!
(И на лирическия и на оригиналния автор!)
БЪДИ!
-
Нели, как само го допълни ....!
.....
чудно....! -
Ще потъна във нейните сини очи
и дъжда ще престане да страда
ще възседнем дъгата.. и сноп от лъчи
ще измие със смях самотата...
..когато шарният вълк най - сетне срещнал червената шапчица, тя вече била станала 100 годишна бабичка и живеела на края на горичката...затова изял първо нея.. Не бъи тъжен !! Все пак си истински кавалер!!
-
Чакай, пък дано изгрее слънце и над твоя чадър!
-
Здравей! Днес и аз я срещнах, сивата жена. Явно обича да скита, но забързах и преварих погледа и. Струва си!
Великолепен стих!!! -
чудно!
-
Сива но:Сама по-добре,отколкото с кой да е!
Малко са Вълчо-вците и те все заети! -
Юле, кой колкото може да понесе...!
можем да си пишем до 18.30 защото после отивам да се срещна с един прекрасен човек...!!!
ако ме разбираш правилно... -
Не разбрах - за повече Любови ли става въпрос?
-
Поздрави за чудесния стих!
-
благодаря на всички за пожеланията...!
"колкото повече, толкова повече"...!!!! -
Аааааа... просто думи за заблуждение на някого.
Ами аз ти я пожелах, защото виждам, че и другите са го направили.
-
аааа
сетих се Юле....за коментара...
тя, Любовта съм я намерил преди 23 години...!
просто...стих!
успех и на тебе!!! -
Под нещо мое преди време ти написа това (с четири удивителни):
"има ме.....
но друга ме има....!!!!
поздрави от вълчо!"
Помислих си, че другата, която те има е Любовта, а пък се оказва, че ти още я чакаш, но от сърце ти пожелавам да я срещнеш.
Колкото до коментара ми, той значеше, че всяка Червена шапчица я яде оня вълк, когото заслужава, но някои ги ядат повече от един.
Поздрав и успех! -
със сигурност "сивата" чака някой друг
-
Поздрав и от мен! Много хубав стих!
-
Не я чакай!
Пресрещни я!
Отново си на високо!
Поздрав! -
знам Юлия, знам какво се получава като смесиш черно и бяло...( стар бояджия съм)
дано Червената шапчица си дочака шарения вълк...
поздрави на всички ...!!!
-
Прегръдки за един кавалер!!!
Чудесен стих, Аги! -
И аз така.
Оставам да чакам шарения вълк,
че си е друго да те яде шарен вълк,
Поздрав от Червената шапчица.
ПП.
Знаеш ли какъв цвят се получава като смесиш черно и бяло? -
Чудесно е !!!
-
Дочакай я Вълчо..................!!!!!!!!!!!!!!!
-
Наздраве, Аги! За "сивите" жени и за кавалерите! Бъди!
-
Хареса ми много. Дочакай любовта...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
