May 9, 2009, 10:13 AM

Самотата е сива жена

  Poetry » Love
2.1K 0 63

 

 

 

 

 

       Самотата е сива жена

 

 

 

Днес, Самотата до мене се спря

под дъжда!... Както чаках трамвая...

Мимоходом погледнах я... Сива жена!

Тя, дали ме хареса?... Не зная.

 

 

А блъскаше здраво проклетия дъжд,

като игли на безброй таралежи...

Самотата чадъра си нито веднъж

не разтвори!... Бездумна стоеше...

 

 

Тя може би чакаше някой в дъжда

под своя чадър да я вземе...

Самотата досадна е сива жена!...

Най-вече в дъждовното време.

 

 

Реда си отстъпих – заклет кавалер!

За сбогом на дамата махам...

Прискърца трамвай в коловоза си чер...

Любовта ще остана да чакам!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...