Самотата и аз
Самотата ме хвана за гърлото,
стисна пръсти, присвила очи,
процеди ми, че няма отърване -
сякаш знаеше колко боли.
И заровена в праведни делници,
виках дявола да се сродим,
а сърцето ми - вятърна мелница,
се превръщаше в сляп пилигрим.
И живота си късах на залъци,
и преглъщах го сух и без сол,
а ключари от приказни замъци
ме отпращаха по протокол.
И се скитах с гарота на шията,
сбирах прах, сбирах път във вързоп.
Не успях да разтуря магията,
не успях да си струпам гнездо.
Все така самотата за гърлото
ме души и не дава бял ден.
Вече зная, че няма отърване -
тя е жадна да пие от мен.
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
