Регина (Радост Даскалова)
374 1425
Mar 25, 2009, 1:38 PM  

Самотата и аз 

  Poetry » Other
910 0 19

Самотата ме хвана за гърлото,
стисна пръсти, присвила очи,
процеди ми, че няма отърване -
сякаш знаеше колко боли.

И заровена в праведни делници,
виках дявола да се сродим,
а сърцето ми - вятърна мелница,
се превръщаше в сляп пилигрим.
И живота си късах на залъци,
и преглъщах го сух и без сол,
а ключари от приказни замъци
ме отпращаха по протокол.
И се скитах с гарота на шията,
сбирах прах, сбирах път във вързоп.
Не успях да разтуря магията,
не успях да си струпам гнездо.

Все така самотата за гърлото
ме души и не дава бял ден.
Вече зная, че няма отърване -
тя е жадна да пие от мен.

Радост Даскалова

© Радост Даскалова All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??