САМОТАТА И СТРАХА
В стаята е пусто -
сама съм повече от всякога!
Натрапчиви мисли глождят душата ми
студено е, а теб те няма!
Тормози ме самотата,
тялото ми е сковано и не чувствам нищо,
само ледена студенина пробожда
недрата на сърцето ми!
Нежелан страха от тъмнината,
забулила очите ми с черен воал,
изстрадана сълза се отрони в ноща,
белязана със болката от самотата и страха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
