Sep 6, 2006, 11:48 AM

САМОТАТА И СТРАХА

Poetry

775 0 2

В стаята е пусто - сама съм повече от всякога! Натрапчиви мисли глождят душата ми студено е, а теб те няма! Тормози ме самотата, тялото ми е сковано и не чувствам нищо, само ледена студенина пробожда недрата на сърцето ми! Нежелан страха от тъмнината, забулила очите ми с черен воал, изстрадана сълза се отрони в ноща, белязана със болката от самотата и страха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ХЕРОН (Борис)

Освен, че още в заглавието има грешка, друго не мога да кажа

2006-09-26T09:12:01+03:00
WOT (Коста Костов)

знам за какво говориш
хубаво е ,поздрави

2006-09-10T08:42:22+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0