Sep 6, 2006, 11:48 AM

САМОТАТА И СТРАХА

Poetry

781 0 2

В стаята е пусто - сама съм повече от всякога! Натрапчиви мисли глождят душата ми студено е, а теб те няма! Тормози ме самотата, тялото ми е сковано и не чувствам нищо, само ледена студенина пробожда недрата на сърцето ми! Нежелан страха от тъмнината, забулила очите ми с черен воал, изстрадана сълза се отрони в ноща, белязана със болката от самотата и страха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ХЕРОН (Борис)

Освен, че още в заглавието има грешка, друго не мога да кажа

2006-09-26T09:12:01+03:00
WOT (Коста Костов)

знам за какво говориш
хубаво е ,поздрави

2006-09-10T08:42:22+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0