Самотен съм аз конник, без глас.
Самотен в таз тишина, препускам аз.
Самотен в тъмнината, укорявам се без глас.
Самотен само в ума си мой, лутам се аз.
Самотен, страшно е това, аз знам.
Самотен да бъдеш, най-тежкото е, да.
Самотен съм аз конник, без глас.
Конник съм аз, макар и самотен.
Конник, но със кръв гореща.
Конник, но със сърце юнашко.
Конник съм аз, необуздан и свиреп.
Конник, но със чувство за чест.
Ала по-добре самотен конник да бъда аз.
Отколкото единствено самотен да остана аз.
- Х.Л.
© Христозар Леков Все права защищены