15.06.2014 г., 11:23 ч.

Самотен Конник 

  Поезия
672 0 0

Самотен съм аз конник, без глас.

Самотен в таз тишина, препускам аз.

Самотен в тъмнината, укорявам се без глас.

Самотен само в ума си мой, лутам се аз.

Самотен, страшно е това, аз знам.

Самотен да бъдеш, най-тежкото е, да.

Самотен съм аз конник, без глас.

 

Конник съм аз, макар и самотен.

Конник, но със кръв гореща.

Конник, но със сърце юнашко.

Конник съм аз, необуздан и свиреп.

Конник, но със чувство за чест.

 

Ала по-добре самотен конник да бъда аз.

Отколкото единствено самотен да остана аз.

                          - Х.Л.

© Христозар Леков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??