Jun 15, 2014, 11:23 AM

Самотен Конник

  Poetry
840 0 0

Самотен съм аз конник, без глас.

Самотен в таз тишина, препускам аз.

Самотен в тъмнината, укорявам се без глас.

Самотен само в ума си мой, лутам се аз.

Самотен, страшно е това, аз знам.

Самотен да бъдеш, най-тежкото е, да.

Самотен съм аз конник, без глас.

 

Конник съм аз, макар и самотен.

Конник, но със кръв гореща.

Конник, но със сърце юнашко.

Конник съм аз, необуздан и свиреп.

Конник, но със чувство за чест.

 

Ала по-добре самотен конник да бъда аз.

Отколкото единствено самотен да остана аз.

                          - Х.Л.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христозар Леков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...