Времето забавило е ритъм,
бавно стичат се минутите.
Няма смисъл да поглеждам другите -
всеки ми се струва по-щастлив.

Обичаш ли ме - пак се питам.
Отговор така и не намирам,
но сърцето да тупти не спира,
там за мен си само ти.

Сълзите реки заплитат.
Мислите да спра не бих могла,
как си някъде, а аз - сама.
Нямам те дори за миг.

Виждам смътно твоята усмивка,
не за мен, за някой друг.
Там си, аз самотна - тук.
Облак слънцето ми скри.

Моля се да ми останат сили.
Колкото за шепа смях,
само да те видя пак...
нищо друго не ти искам...