Самотна
Времето забавило е ритъм,
бавно стичат се минутите.
Няма смисъл да поглеждам другите -
всеки ми се струва по-щастлив.
Обичаш ли ме - пак се питам.
Отговор така и не намирам,
но сърцето да тупти не спира,
там за мен си само ти.
Сълзите реки заплитат.
Мислите да спра не бих могла,
как си някъде, а аз - сама.
Нямам те дори за миг.
Виждам смътно твоята усмивка,
не за мен, за някой друг.
Там си, аз самотна - тук.
Облак слънцето ми скри.
Моля се да ми останат сили.
Колкото за шепа смях,
само да те видя пак...
нищо друго не ти искам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Ангелова Всички права запазени