10.06.2010 г., 23:32

Самотна

763 0 0

Времето забавило е ритъм,
бавно стичат се минутите.
Няма смисъл да поглеждам другите -
всеки ми се струва по-щастлив.

Обичаш ли ме - пак се питам.
Отговор така и не намирам,
но сърцето да тупти не спира,
там за мен си само ти.

Сълзите реки заплитат.
Мислите да спра не бих могла,
как си някъде, а аз - сама.
Нямам те дори за миг.

Виждам смътно твоята усмивка,
не за мен, за някой друг.
Там си, аз самотна - тук.
Облак слънцето ми скри.

Моля се да ми останат сили.
Колкото за шепа смях,
само да те видя пак...
нищо друго не ти искам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...