Самотна червена роза
Самотна червена роза
Мракът вече е навсякъде около мен,
светлината изчезна с последната надежда.
Вече нищо повече не остана от мен.
Червена роза, самотна в празната стая,
където отдавна животът си отиде
и сега всичко спи на прага на вечността.
Розата увехна, също както и моята душа.
Надеждата кърви, животът няма смисъл
и знам, скоро ще настъпи последният ми час,
когато за последно само ще се обърна назад
към спомените и чувствата жива
и знам, ще умра, но любовта ми ще живее.
Така, че всеки път, щом червена роза зърнеш,
ще си спомниш за чувствата ми и...
Думи не ще изразят тези мои чувства,
животът е прекалено кратък за това,
Но знай, че дори, когато дойде денят да си отида,
ще оставя чувствата си скрити
в цветовете на самотната роза,
червена както моите сълзи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диляна Неделчева Все права защищены
