Самотна душа
517
0
0
Тя вървеше без посока,
по пустите улици на нощта.
Имаше нужда от нечия насока,
ала единствен ù придружител бе сияйната луна.
Момичето желаеше повече от всичко
да избяга от проклетата самота,
и да освободи душата си
от всичката болка и тъга.
Прекосявайки улица след улица,
бродейки из непрогледна тъмнина.
Единствената светлина в мрака,
която я топлеше, бе на сияйната луна.
Тя бе слаба и самотна.
Надяваше се да открие някого,
с когото да помълчи. Нямаше нужда от много.
Само от приятел, който винаги до нея да върви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Малвина Живкова Все права защищены
