Тя вървеше без посока, 
по пустите улици на нощта. 
Имаше нужда от нечия насока, 
ала единствен ù придружител бе сияйната луна. 

Момичето желаеше повече от всичко 
да избяга от проклетата самота, 
и да освободи душата си 
от всичката болка и тъга. 

Прекосявайки улица след улица, 
бродейки из непрогледна тъмнина. 
Единствената светлина в мрака, 
която я топлеше, бе на сияйната луна. 

Тя бе слаба и самотна. 
Надяваше се да открие някого,
с когото да помълчи. Нямаше нужда от много. 
Само от приятел, който винаги до нея да върви.