Самотна душа
513
0
0
Тя вървеше без посока,
по пустите улици на нощта.
Имаше нужда от нечия насока,
ала единствен ù придружител бе сияйната луна.
Момичето желаеше повече от всичко
да избяга от проклетата самота,
и да освободи душата си
от всичката болка и тъга.
Прекосявайки улица след улица,
бродейки из непрогледна тъмнина.
Единствената светлина в мрака,
която я топлеше, бе на сияйната луна.
Тя бе слаба и самотна.
Надяваше се да открие някого,
с когото да помълчи. Нямаше нужда от много.
Само от приятел, който винаги до нея да върви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Малвина Живкова Всички права запазени
