Тя вървеше без посока,
по пустите улици на нощта.
Имаше нужда от нечия насока,
ала единствен ù придружител бе сияйната луна.
Момичето желаеше повече от всичко
да избяга от проклетата самота,
и да освободи душата си
от всичката болка и тъга.
Прекосявайки улица след улица,
бродейки из непрогледна тъмнина.
Единствената светлина в мрака,
която я топлеше, бе на сияйната луна. ...