Самотна искрица

dangerous_mouse (Ден)
21 112

12 февр. 2008 г., 19:17

Поэзия » Другая

632 0 1

Тихо през нощната тъма

пристъпва дете едно,

луната му прави път сама,

но бленува то за топлина, легло.

Призрачно шумят борове, ели,

вятърът ледено и пронизващо вее,

скоро ще изчезнат всичките следи

и никой тъжна песен няма да пее.

И ето, всичко е към края свой,

изгасна поредната самотна искра,

и ето, отново наоколо е пълен покой,

да, приятелю, животът е коварна игра.