Самотна искрица

dangerous_mouse (Ден)
21 112

12.02.2008 г., 19:17 ч.

Поезия » Друга

714 0 1

Тихо през нощната тъма

пристъпва дете едно,

луната му прави път сама,

но бленува то за топлина, легло.

Призрачно шумят борове, ели,

вятърът ледено и пронизващо вее,

скоро ще изчезнат всичките следи

и никой тъжна песен няма да пее.

И ето, всичко е към края свой,

изгасна поредната самотна искра,

и ето, отново наоколо е пълен покой,

да, приятелю, животът е коварна игра.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

feia (Вилдан Сефер)

2008-04-20T20:42:08+03:00

Животът е голямо чудо, миличка!Пожелавам ти да не бъдеш сама!