Късно вечер сам лежа в леглото,
тъжен и самотен, прегърнал мечето,
което ти ми подари, спомняш си, нали?
Онзи ден, в който дъждът не спря да вали...
Това не беше роса, просто цветята плачеха.
Увехнали рози, навели глава, децата се влачеха,
облаците затъмниха небето, започна ураган,
сърцето се сви на кълбо, аз бях сам.
Слънчеви лъчи пронизаха тъмнината.
Пак споменът за красотата на гората
стопли студения ден, сгря душата в мен.
Не мислех повече, че съм ранен, нито един ден. ...