Самотна маска
Самотна маска
... А тишината се разрежда -
на паяжина тънка прежда
и мъчи се да улови
една въздишка тиха, тиха,
изтръгната със два-три стиха -
самотен повик, може би.
И през закритата ключалка
надежда малка, много малка,
примесена с цигарен дим,
започва тънко да се вие,
та от лицето ми да скрие,
размазвайки го, тоя грим...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены
