Самотна маска
... А тишината се разрежда -
на паяжина тънка прежда
и мъчи се да улови
една въздишка тиха, тиха,
изтръгната със два-три стиха -
самотен повик, може би.
И през закритата ключалка
надежда малка, много малка,
примесена с цигарен дим,
започва тънко да се вие,
та от лицето ми да скрие,
размазвайки го, тоя грим...
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
