Самотна маска
Самотна маска
... А тишината се разрежда -
на паяжина тънка прежда
и мъчи се да улови
една въздишка тиха, тиха,
изтръгната със два-три стиха -
самотен повик, може би.
И през закритата ключалка
надежда малка, много малка,
примесена с цигарен дим,
започва тънко да се вие,
та от лицето ми да скрие,
размазвайки го, тоя грим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
