Защо не знам къде отивам,
самотна птица съм сега.
Летя в небето и не спирам
да изпадам в самота.
Нима крилете ми ме носят
на някои много хубав свят?
Нима очите мои просят
за нова обич да горят?
Самотна птица, тихо стена,
летя със крехките крила.
Душата ми без глас простена,
птица съм, потънала във самота.
© Пенка Тодорова Все права защищены