Самотна роза
Самотна роза
Червена роза – дар на любовта
сама посрещна утрото в парка.
А как щастлива беше през нощта –
свидетел на любов красива, жарка.
Сълзи-роса по розата блестяха,
сълзи от мъка и от самота.
Тя спомни си как тук щастливи бяха
момиче и момче, и любовта.
Тук снощи на любимото момиче
поднесе роза влюбено момче.
Със роза искаше да я закичи –
в любов без думи тъй да се врече.
Но тръгнаха си. Розата остана
забравена на пейката сама.
И как боли сърцето, като рана –
на розата с чувствителна душа!
Март 2017 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Събева Все права защищены
