Самотни души
Самотни души
Стада́ от самотни души
безцелно се лутат
в безбрежна пустиня
и търсят напразно…
пречупена вече любов.
Самите не знаят къде ще пристигнат,
дали́ и кога ще стигнат до края.
Надеждата в тях се руши,
стопяват се вяра и воля,
а с тях и мечтата за рая.
Отдавна е вече замлъкнала
онази вълшебна камбана,
в сърцето отлята,
с която е обич желана
със нежност възпята.
И заедно с тях…
проклятие тежко помъкнала,
от мъка жестока прегърбена,
върви и мълчи самотата.
Не виждат ни изгрев, ни залез,
изчезват звездите, луната,
дори и небето.
Злокобно кънти тишината
и тласка ги в грешни посоки,
различни от тези,
за… небитието...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Запрянов Все права защищены
