Самотни души
Самотни души
Стада́ от самотни души
безцелно се лутат
в безбрежна пустиня
и търсят напразно…
пречупена вече любов.
Самите не знаят къде ще пристигнат,
дали́ и кога ще стигнат до края.
Надеждата в тях се руши,
стопяват се вяра и воля,
а с тях и мечтата за рая.
Отдавна е вече замлъкнала
онази вълшебна камбана,
в сърцето отлята,
с която е обич желана
със нежност възпята.
И заедно с тях…
проклятие тежко помъкнала,
от мъка жестока прегърбена,
върви и мълчи самотата.
Не виждат ни изгрев, ни залез,
изчезват звездите, луната,
дори и небето.
Злокобно кънти тишината
и тласка ги в грешни посоки,
различни от тези,
за… небитието...
© Христо Запрянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Честита пролет, Христо! Поезията е оазис в пустинята на самотата... Благодаря, че споделяш с нас своя
-
"проклятие тежко помъкнала,
от мъка жестока прегърбена,
върви и мълчи самотата."
!!!
Много силно! -
Тъжен, докосващ стих!
-
Боре, Господ вече е изпратил Арахангел Михаил при Бат`Бойко за обмяна на опит.
-
Кой съм аз (смъртен),че да давам акъл?! Мисля, че Господ трябва да ремонтира кабинета. Да поиска оставката на архангел Михайл, който е виновен за все по-нарастващата самотност сред душите
-
Охооо, ама ти си много добър и в поезията!!
-
Ау колко сладко ми прозвуча Лени.Стана ми горко на душата и днес ще прекарам една прекрасна неделя и ти си прав за годините.Радвам ти се столетнико!
-
И на мен ми стана тъжно от хубавия стих...
-
Шепота на тишината - един учител, приятел и враг!...
Много мъдрост има в творбата, и мисъл и праг (пред вратата на очакванията)!
Харесва ми!!! -
Благодаря за посещението,Нина.
Блонди, прочетох с голямо удоволствие, за което сърдечни благодарности. -
Най-напред благодаря на коментиралите, с надеждата, че са разбрали, това, което съм имал предвид. Ако не са, вината е предимно моя и вече ще го имам предвид.
Но няма как да подмина коментара на Лени Нинова и нейната чудесна закачливост, която приемам с най-добро чувство. Все пак ще внеса някои пояснения:
1. Независимо кое, как, кога и защо е приело гражданственост, но "дядо Христо" могат да ме наричат само моите собствени внуци, каквито все още нямам.
2. Навярно е трудно да се разбере, но "времевите земни" години са едно, а времето на което се равняват придобитите знания, опит и лични преживявания, приравнени към същите критерии, съвсем друго.
Защо ли? Например един дълголетник от Хималаите, независимо от преживените от него 160 "земни" години си е останал дете, защото фактически е бил откъснат от останалия свят и е познавал само един регион с радиус между 20 и 50 километра.
Ето защо, поне за мен, ако преживените "по кръщелно свидетелство" години са лишени от съдържание, независимо от техния брой важат само за некролози.
Съвет: да се помисли много добре по този въпрос преди каквато и да било реакция!!! -
И аз харесах,дядо Христо.Нали вече си над 111 години, как го постигна?Малко майтап, но ти вземи та си смени вьзраста!
-
Толкова е Силно, че е безкритично!
Всички сме самотни, хубаво е, че сме заедно в самотата!
Поздравления! -
" Не виждат звездите ,луната"Христо, отново толкова истинско и хубаво. Благодаря ти.
-
тъжнооооо;(
-
Много силно чувство!
А казват, че самотата лекува...
Поздравления, Христо! -
Безутешно...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Но не е страшна тази самота!
А онази, която е в душата!
Прекрасно!Хареса ми!