2 окт. 2022 г., 14:54

"Самотни ледници"

480 0 1

" Самотни ледници" 


Когато те погледнах 
във онзи хладен ден,
в сълзи и мътни мисли,
от болка опиянен - 
Тогава забелязах, нещо разгадах,
във блясъка, във който така се замечтах.

 

Очите ти кристални,
зелени пламъци.
Отвеждат ме внезапно
в пустинни замъци,
в които аз се губя,
а ехото кънти,
гласът ми казва име,
което носиш ти.

 

По пътища незнайни
ме карат да вървя.

Лабиринт от много тайни
зад всяка следваща стена.
Усещах, че се губя, лутах се едва,
но изход не намерих и зад последната.

 

И друга аз вселена
откривам, сякаш в тях.
Красива и зелена,
в която няма страх.
Оставам неподвижна,
щом зърнем се със теб.
И рядко аз те виждам,
а ти едва ли помниш ме.

 

Поисках да ги гледам,
но вечно бързаха.
А с твоята душевност 
те ме свързваха.

Кристални порти хладни
и мраморни стени.
В зелено беше всичко,
което ни дели.

 

Кристални порти хладни
разделят ни едни.
За малко обич жадни,
за слънчеви лъчи.

 

Далеч във тях аз виждах
самотни ледници.
В очите ти зелени,
със черни зеници.

 

Далеч във тях се взирах,
когато бе пред мен.
Усещах, че следят ме 
във онзи хладен ден.

Моментът беше кратък,
но тогава осъзнах,
за мен мечта ще бъде
отново да се вгледам в тях.

 

Моментът беше кратък,
но щастлива съм сега,
че ти постави отпечатък 
дълбоко в моята душа.

 

Автор: Антонина Кирова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антонина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...